През вековете не малко жени са доказвали, че могат да съперничат и дори да бъдат по-добри от мъжете в сферата на науката. Макар, че общоприетото мнение на обществото започва да се променя след XIX в, те все още са подценявани от мнозина. От близо 20 години компанията “Google” пуска т.н драскулки, или “Doodle” в чест на събитие или човек, променили хода на световната история. За 18 юни те са решили да отдадат чест на една малко позната жена в науката, но с огромен принос в своята сфера, родени преди повече от 140 години. Това е румънката Ștefania Mărăcineanu. Дудълът представлява физичката, която работи върху свойствата на полония в своята лаборатория. Втората буква от думата “Google” e променена и изобразява във формата на знака на химичния елемент Po, полоний.
Макар, че елементът полоний е открит от Мария Кюри, преди румънския учен, той не е бил изследван подробно. Но освен с работата си върху този радиоактивен елемент, Ștefania участва в още няколко интересни изследвания. Част от тях включват изследване не само на изкуствен дъжд, но и за това каква е връзката между земетресенията и валежите. За съжаление академичните среди никога не признават приноса и към откриването на радиоактивността.
Тя завършва физико-химична наука през 1910 година и работи като преподавател в Централното девическо училище в Букурещ. След като печели стипендия от румънското Министерство на науката, тя започва дипломна работа върху радиационните свойства на полония в известния “Радиев институт”, който за времето си е световен център за изследване на радиацията, ръководен от световно известната химичка и физичка Мария Кюри. Единствената жена, която има Нобелова награда и в двете области.
Продължавайки изследванията си, Ștefania Mărăcineanu открива изкуствена радиоактивност. Само 4 години по-късно се връща в Румъния, за да основе първата в страната лаборатория за изследване на радиоактивността.
Но през 1935 година Нобеловата награда за откритието на изкуствена радиоактивност е връчено на дъщерята на Мария Кюри – Ирен Кюри. Въпреки, че Ștefania Mărăcineanu настоява приносът за откриването на изкуствената радиоактивност да бъде признат, това така и не се случва. Може би като утеха, през 1936 година “Академията на науките” на Румъния избира Mărăcineanu за директор на научните изследвания. А през 1944 година умира в Букурещ.