По време на пандемията от Covid-19, голяма част от населението по света промени драстично навиците си и вършеше по-голяма част от служебните си задължения изцяло от дома. Повечето деца учеха и говореха през Zoom, други гледаха любимите си филми през Netflix. Това доведе и до драстично увеличение на интернет трафика. Но знаем, че най-неприятната част е, когато интернет връзката ви спадне драстично, а вие точно в този момент се нуждаете от бърз интернет, за да осъществите разговор с шефа ви. Само до май 2020 година трафикът във виртуалното пространство се повиши с повече от 60 процента. Това е значително повишение на потребителите, като само допреди 10 години, през 2010 година едва 25% от световното население е имало връзка с интернет!
Може би сега има решение на този проблем.
Учени от Японския институт за информационни и комуникационни технологии (NICT) поставиха нов рекорд за най-бърза интернет връзка. Тя е със скорост 319 терабита в секунда (Tb/s). Уау. Това е доста бързо, дори и за страни със сравнително високи скорости. Тази фантастична скорост изпреварва досегашното постижение, което се държеше от лондонските им колеги, който само до преди 2 години, през 2020 година бяха поставили най-бързата до онзи момент интернет скорост от 178 терабита в секунда.
Постигнатият в момента рекорд за най-бърза скорост на интернет е в състояние да свали целият каталог на Netflix (а то определено е доста голямо), само за 1 секунда!
За развитието на интернет технологии и супер бързите скорости най-голямо значение имат различните типове хардуер, които предават различна интернет връзка. При старите контролни връзки се разчиташе на телефонните кабели, а днешната интернет скорост разчита на оптичните кабели, които предават оптичната връзка. Те предават данните с помощта на светлинни импулси, движейки се по тънки оптични влакна, изградени от стъклена или пластмасова сърцевина.
Но, за да постигнат новите фантастични резултати, японските учени решили да създадат експериментално влакно, което има четири ядра, вместо стандартното едно ядро. Екипът разделил данните на 552 канала (или „цветове“), като всеки канал предава средно 580 гигабита в секунда през четирите ядра. След това комбинирали влакното с лазер, който предавал импулси, с различна скорост на вълната, а също и с възможност за прилагане на техники за усилване на самият сигнал. Това учените наричат “мултиплексиране с разделяне на дължината на вълната”. Експерименталният тест доказал, че може да се предаде по този начин информация до 3000 километра!
Най-хубавото при новата технология е, че може да се използва наличната инфраструктура, което ще спести определено много време и разбира се финансови средства, а не на последно място и нерви. А всичко това ще е от полза най-вече за потребителите.